Съботата ми е любимия ден от седмицата. Знаеш, че ти предстои още един почивен ден и можеш да се отдадеш на мързелуване. Все още сериозно ме боли ръката и врата в следствие на RSI и снощи прекарах дълго време в търсене на инфо по въпроса. Почти единодушно е мнението на хора, страдали от този синдром, за ефективността и прилагането на т.н.връзка “ум (мозък)- тяло”. Есенцията на този подход е че ние подтискаме емоциите си или някакви преживявания в миналото, които избиват като болежки по тялото. Също така, типа хора, които страдат от него са амбизиозни, перфекционисти, критични към себе си. Звучи ми много езотерично, но не невероятно. Силата на внушението е доказвана неведнъж макар аз лично да не съм особено убедена, че може да има описвания дълготраен ефект. Поне при мен в годините, когато съм го прилагала, не е действал, а може би сега не действа, защото не вярвам достатъчно в него за да си внушавам. Не зная….. . Във всеки случай ще ми бъде интересно да прочета книгите на въпросния Dr.Sarno(http://www.med.nyu.edu/people/J.Sarno.html) и как представя нещата от секуларна гледна точка. Тайничко се надявам това да ми помогне да разреша емоциите си относно стерилитета.
В тази връзка се замислих, как за разлика от преди въобще не мисля за предтоящия инвитро опит и как всъщност не мога да визуализирам положителен резултат от него. В началото това беше добра стратегия с цел да ме предпази от емоционални травми, но забелязах, че не е особено продуктивна след първите 2-3 опита. Много е трудно в действителност да бъдеш реалист, не забравяйки че успеваемостта в моята възрастова група е от около 20-25% и да си оптимист, а именно да подхождаш с вяра към този процес. Досега съм била както оптимистично, така и песимистично настроена. Нито едното, нито другото произведе желания резултат. Смятам този път да подходя, така все едно това не е медицински, а естествен процес. Свикнах в известна степен в момента на зачатието да съм заобиколена от доктори с инструменти, с крака на магарето и поглед вперен в неоновите лампи на тавана, докато мъжът ми се разхожда навън. Никога не съм била особено романтична натура, но това бие по точки всичко останало! Мисълта ми беше за RSI синдрома. Чудя се дали има връзка с негативните емоции от последните 4 години и дали не “избива” по този начин. Има една друга книга, която редовно си почитвам и ми харесва в подхода си : Alice Domar ”Да победиш стерилитета” и тя пак отразява връзката “mind-body”. В нея тя описва различни стратегии за справяне със стреса, който пораждат процедурите. Точно заради тази повтаряща се връзка очаквам с интерес да пристигнат двете ми книжици. Ще ги прочета и ще пиша пак.
