Замразяване на яйцеклетки

 В медиите напоследък се дава много гласност относно различните открития на науката по отношение на асистираната репродукция. Постингът ми се отнася до жените, които искат да замразят яйцеклетките си с цел да запазят фертилността си за по-дълго. Медиите дават гласност на тази възможност и все повече жени, се хващат на “въдицата” и се подлагат на тази процедура с убеждението, че когато поискат в бъдеще  могат да имат деца . Това, което  не знаят обаче е каква е жестоката действителност. Фактът, че си замразил х брой яйцеклетки не ти гарантира, оплождане, камо ли имплантация. Да вземем например последния случай за който прочетох. Една образована жена, работеща на държавна служба, решава да се подложи на тази процедура. Изваждат и 9 яйцеклетки, от които 4 не са били подходящи за замразяване, за скромната сума от 2000£ и 250£ годишно за поддръжка на замразяването. Видях я на снимката, на която  позираше. Изглеждаше на около 38-40 г., облечена в елегантен костюм, с втренчен поглед във фотоапарата, под заглавието: ”Подложих се на замразяване на яйцеклетки за да дочакам мъжа на живота си”.  Хубаво, мислех си аз, лошо няма. И аз не се втурнах да се омъжвам докато не намерих мъжа, с който искам да имам деца, но защо по дяволите не си си направила труда да прочетеш повече за процента успеваемост! Убедена съм, че клиниката я е информирала относно това по закон, но  съм сигурна, че възможността на изкарване за “лесни пари” от подобни уязвими пациентки също не е за пренебрегване. Никой няма да и каже: “Не се занимавай с подобни глупости. Шансът да забременееш по този начин от толква малко яйцеклетки е минимален. По-добре фокусирай вниманието си на това да разшириш социалните си контакти и респективно да създадеш взаимоотношение, което  да доведе до създаването на живот”.  Мисля си обаче, че ако и бяха казали тя нямаше да послуша. Толкова е лесно да повярваш, че инвитрото е отговора на въпроса със създаването на поколение. Нима не виждаме почти през ден по новините: ” Най-старата майка роди на 65 години чрез инвитро оплождане”, “Още една майка роди близначета чрез инвитро оплождане на 52 години”, “Марша Крос роди на 45 близначета” и други подобни. Това, което в повечето случаи се “изпуска”, особено в случаите на IVF Барбитата над 40 г, където думата “инвитро” дори не се споменава е, че тези деца са родени от донорски яйцеклетки. Мисълта ми беше обаче за тази нещастна жена, която живее с илюзията, че може да спи спокойно вече без да се тревожи за годините и да изчака мъжа на живота си. Колко ли заблудени като нея жени, ориентирани към кариерата си или такива нямали шанса да срещнат “The One” са се подложили и ще се подложат на тази процедура в опит да задържат репродуктивната си младост? Колко от тях няма да успеят и ще разберат с разбити сърца, че подобно решение е било поогрешно? Колко от тях ще прекарат остатъка от живота си огорчени и “излъгани”? Няма да са малко. Тогава обаче няма да имат кого да обвинят за това “подвеждане”. Клиниките просто ще им покажат подписаното от тях информирано съгласие.

Линкове:

http://www.timesonline.co.uk/tol/life_and_style/health/features/article578401.ece

http://seattlepi.nwsource.com/health/328287_frozenegg20.html

http://popsugar.com/75922

http://www.inreview.com/archive/topic/20676.html

 

Dr.Sarno-стерилитет

Цитат от коментар относно Dr.Sarno: He describes how some people allow their pain to become their life, and run their life (i.e. limiting activities, searching endlessly for a cure, trying every treatment available), and how you need to really want to move on and let it go in order to be pain-free. You’ve got to decide you have other things to do and believe that there’s really nothing wrong with you (which is the case with the vast majority of cases of back pain).

Заменете думата “pain” с “infertility” и ще разберете в какво се е състоял животът ми през последните 3-4 години.

 

RSI и други мисли по въпроса

Съботата ми е любимия ден от седмицата. Знаеш, че ти предстои още един почивен ден и можеш да се отдадеш на мързелуване. Все още сериозно ме боли ръката и врата в следствие на RSI и снощи прекарах дълго време в търсене на инфо по въпроса. Почти единодушно е мнението на хора, страдали от този синдром, за ефективността и прилагането на т.н.връзка “ум (мозък)- тяло”. Есенцията на този подход е че ние подтискаме емоциите си или някакви преживявания в миналото, които избиват като  болежки по тялото. Също така, типа хора, които страдат от него са амбизиозни, перфекционисти, критични към себе си. Звучи ми много езотерично, но не невероятно.  Силата на внушението е доказвана неведнъж макар аз лично да не съм особено убедена, че може да има описвания дълготраен ефект. Поне при мен в годините, когато съм го прилагала, не е действал, а може би сега не действа, защото не вярвам достатъчно в него за да си внушавам. Не зная….. . Във всеки случай ще ми бъде интересно да прочета книгите на въпросния Dr.Sarno(http://www.med.nyu.edu/people/J.Sarno.html) и как представя нещата от секуларна гледна точка. Тайничко се надявам това да ми помогне да разреша емоциите си относно стерилитета.

В тази връзка се замислих, как за разлика от преди въобще не мисля за предтоящия инвитро опит и как всъщност не мога да визуализирам положителен резултат от него. В началото това беше добра стратегия с цел да ме предпази от емоционални травми, но забелязах, че не е особено продуктивна след първите 2-3 опита. Много е трудно в действителност да бъдеш реалист, не забравяйки че успеваемостта в моята възрастова група е от около 20-25% и да си оптимист, а именно да подхождаш с вяра към този процес. Досега съм била както оптимистично, така и песимистично настроена. Нито едното, нито другото произведе желания резултат. Смятам този път да подходя, така все едно това не е медицински, а естествен процес. Свикнах в известна степен в момента на зачатието да съм заобиколена от доктори с инструменти, с крака на магарето и поглед вперен в неоновите лампи на тавана, докато мъжът ми се разхожда навън. Никога не съм била особено романтична натура, но това бие по точки всичко останало! Мисълта ми беше за RSI синдрома. Чудя се  дали има връзка с негативните емоции от последните 4 години и дали не “избива” по този начин. Има една друга книга, която редовно си почитвам и ми харесва в подхода си : Alice Domar   ”Да победиш стерилитета” и тя пак отразява връзката “mind-body”. В нея тя описва различни стратегии за справяне със стреса, който пораждат процедурите. Точно заради тази повтаряща се връзка очаквам с интерес да пристигнат двете ми книжици. Ще ги прочета и ще пиша пак.

 

Сънища

Моите са цветни и истински. Снощи пак сънувах Б. Сънувах го как идва към мен, леко олюляващо се, като подпийнал, целуна ме по устата и каза: “Една от любовите на живота ми”. Аз отговорих на целувката му, малко неловко, но толкова се стъписах, притесних, че се събудих. Мразя сънищата си. Те са толкова силни и обземащи ме, че поняко не мога да се оправя и да изляза от унеса до обяд. И с този беше така. Просто потвърди желанието ми,че искам да го видя. Искам да говоря с него. За какво точно не зная…..Искам да го видя. Насаме.

 

Последнинки

Почвам малко да се окопитвам след последната ми седмица на страдание, спомени, сълзи и терзания.

Ученето за изпита върви добре.Взех да схващам употребата на терминологията, която в последната книга, от която всъщност уча се оказа доста достъпна. Почти привършвам с тази “тухла” след което ще направя обзор, таблици за периодите и таблици на различните ръкописи, съобразно създаването им по време и местонахождение.

Почти не мисля за предстоящия ми опит. И да мисля и да не мисля, все тая. Не зная дали ще стане нещо.

Намерих телефона на Б. Писах на брат му и той ми го даде. Не зная дали да му се обадя. Много се колебая. Не искам да разравям стари неща, а същевременно зная, че ще е полезно за душата ми. Ако го направя обаче, само заради себе си би било ужасно егоистично. Не зная дали би било полезно и за двамата, но засега се въздържам, макар изкушението да е голямо. Иска ми се да му се обадя за да разбера дали в душата му има едно кътче запазено за мен, но ако това не е така, то бих била много наранена и като че ли предпочитам нещата да останат така засега.

Очаквам поканата за интерв\. Перспективата не е особено розова, тъй като от няколко места чух, че Ана била кучка в истинския смисъл на думата, а на мен ми е омръзнало да работя за шефки. Искам да имам шеф, а не шефКА. Почвам да си мисля, че явно имам житейски урок, който трябва да науча. Конкуренцията е силна, тъй като другите кандидати са с образование по специалността, така че още нищо не е сигурно, така че оставям нещата да се развият от самосебе си.