Последнинки

Почвам малко да се окопитвам след последната ми седмица на страдание, спомени, сълзи и терзания.

Ученето за изпита върви добре.Взех да схващам употребата на терминологията, която в последната книга, от която всъщност уча се оказа доста достъпна. Почти привършвам с тази “тухла” след което ще направя обзор, таблици за периодите и таблици на различните ръкописи, съобразно създаването им по време и местонахождение.

Почти не мисля за предстоящия ми опит. И да мисля и да не мисля, все тая. Не зная дали ще стане нещо.:(

Намерих телефона на Б. Писах на брат му и той ми го даде. Не зная дали да му се обадя. Много се колебая. Не искам да разравям стари неща, а същевременно зная, че ще е полезно за душата ми. Ако го направя обаче, само заради себе си би било ужасно егоистично. Не зная дали би било полезно и за двамата, но засега се въздържам, макар изкушението да е голямо. Иска ми се да му се обадя за да разбера дали в душата му има едно кътче запазено за мен, но ако това не е така, то бих била много наранена и като че ли предпочитам нещата да останат така засега.

Очаквам поканата за интерв\. Перспективата не е особено розова, тъй като от няколко места чух, че Ана била кучка в истинския смисъл на думата, а на мен ми е омръзнало да работя за шефки. Искам да имам шеф, а не шефКА. Почвам да си мисля, че явно имам житейски урок, който трябва да науча. Конкуренцията е силна, тъй като другите кандидати са с образование по специалността, така че още нищо не е сигурно, така че оставям нещата да се развият от самосебе си.

 

Писмо до Б.

Здрасти Б.

От 13-на години не съм мислила за теб, но напоследък и по-точно последните 2 дни много мисля и много плача. Не плача за това, че се разделихме и че те зарязах най-безсърдечено, макар че сигурно и затова плача, но най-вече плача заради това, че ти имаш семейство и две дъщерички и сигурно не се сещаш за мен. Не знаеш, че целувките ти бяха толкова сладки, макар и оставящи дъх  на тютюн и милувките ти толкова мъжки, макар да не разбирах от любов. Сега ти имаш сигурно хубаво семейство, каквото имам и аз, но нямаш болката на това да не можеш да споделиш първия път със съпруга си. Нямаш болката на това нямаш деца и нямаш болката на спомените. А може би имаш…. Бих искала да се срещнем и да ти кажа колко ме боли. Бих искала да ти кажа, че те обичам и ти желая щастие. Бих искала да ти кажа, че съжалявам че те употребих докато се борех с комплеските си и бунта си към вярата си и Бога и бих искала да ти кажа : ” Прости”. Аз ти прощавам.

 

Разни днешни преживелици

Все още съм далеч от писането по десетопръстната система и трябва да живея с болката в рамото ми причинена от RSI, което съответно означава и нередовно писане в блога. Сложила съм спагети болонезе в печката, наляла съм си чаша червено вино и сядам да драсна 2 реда. Като споменах за ‘дините’ в предишните си постинги, не писах за още една “диня”, на която и дойде времето да я помъкна, точно когато е най-неподходящия момент.Дойде времето да помъкна “динята”, наречена дисертация. Разбира се още е рано, защото тепърва предстои изпита за зачисляване,но все пак аз си потготвям “мишниците”. Днес реших да започна да развивам темите по конспекта, но изпаднах в отчаяние от материята.  Тъй като темата е предимно изкуствоведска, а не реставраторска започнах да чета една от книгите на Шефката. Не зная какво мислите за научните работници, респ. изкуствоведите, но аз лично винаги съм се чудила как успяват да извадят от десет извора вода и да кажат нещо просто по най-сложния начин за неудоволствие на читателя. Ето един пример за това с което трябва да се ‘боря”: Оттук произтича необходимостта от сакрално детерминирани структури, дефиниращи културния код и респ. даващи кл\ч към средновековния художествен език.” Обадих се на колежката и ми тя каза :” ооо, не се притеснявай, ще се справим”. Казах и след като започне да чете да ми се обади и тогава ще говорим.

Освен тези притеснения, днес пак изпаднах в едно настроение изпълнено с безпокойство, относно предстоящия ми инв.опит. Не отивам с надежда, а със свито сърце. Зная, че дори и всичко да се развие добре, няма никаква гаранция.Този път няма да правя хистероскопия преди опита. Ще караме “на сляпо”. Надявам се да не е прорастнал някой полип и всичко да мине наред. Мисля си дали тези хистероскопии не оказаха влияние по някакъв начин на дебелината на лигавицата. За опит 2 зная, че определено това изигра негативна роля, но тогава трябваше да се махне полип. Преди опит 3 направих нова и д-ра ми каза, че пак е имало полип, който е махнал. Не зная вече какво да мисля, затова този път ще действаме така, без интервенции. Въобще не зная колко дълго още ще издържана на този стрес. Толкова ми се иска да осиновим, но не мога да спра с опитите. Не още…..

Май е време да нагледам болонезето. До следващия път.

 

Живот ли бе да го опишеш……

Започвам да се уча да пиша по десетопръстната система.Трудно е, но ще се опитам да се справя.Другите умения, които трябва да придобия в кратък срок са да се науча да използвам Пауър поинт и Ексел. Ползвала съм Ексел, но за много простички неща.

Като завърших си мислех- край с изпитите, край с ученето! Колко съм била далеч от истината. Честно казано дразни ме това, че трябва непрекъснато да придобиваме нови умения за да сме адекватни на пазара за работна ръка. Искам да си работя това, което съм учила и да се развивам там, но уви. Това ми била съдбата. Не се оплаквам, но просто се дразня. Никой не ни потготви за това, че трябва да сме гъвкави и да се учим постоянно. В Академията обучаваха елитисти, непотготвени за реалния живот личности. Колко от тях се реализираха в българския интелектуален елит не зная, но се съмнявам да са много. Питам се- струваше ли си? Рано е да се каже, но засега отговора ми е “не”.

 

Пак за “дините”. Наистина последно!

Това е наистина последното решение, което вземам. Днес говорих с един Любопитко,  от бившата ми работа на който реших да кажа за дилемата си, тъй като той настояваше да разбере дали ще приема работата. Те не са ми я предложили де, а той е вече ме пита дали ще приема. Тъй като е Любопитко, каза ми че е чул разговора ми с Ана от коридора!!! Та според него не могат да се носят “две дини под една мишница”. Същото, което писах в предния пост, но с други “дини”, а именно инвитро И осиновяване. Наистина като си помисля, ако ме включат в списъка след 3-4 месеца и още след 3-6 ми предложат детенце, което аз/ние харесаме, тогава трябва да се съсредоточа върху неговото отглеждане. Следователно трябва да спра с опитите или поне да имам достатъчно пари за да финансирам опит в Англия. Избора ми се стеснява не до работа или инвитро/осиновяване, а до инвитро или осиновяване. Изборът ми логично е инвитро. Още съм във добра репродуктивна възраст, реагирам добре на медикаментите, така че съм твърдо убедена, че не мога да прекъсна на този етап. Осиновяването, колкото и да ми е тежко е момента, тъй като се бях серизно настроила да го почна сега, ще го отложим с година и половина. В най-добрия случай в следващата година и половина ще имаме наше собствено дете или след година и половина ще кандидатствам и ще имаме наше собствено осиновено дете. Няма най-лош случай. Трябва да запомня това!

Съжалявам, че казах на Любопитко, защото не зная дали няма да раздрънка на хората и аз да изглеждам като последната глупачка, но той ми даде един страничен поглед и спомогна да проведем този разговор с Р. и да уточним нещата в по-големи детайли. Разбира се молихме се преди това, затова се надявам да сме взели правилното решение, но ми много тежко. Все едно някой откъсна нещо от сърцето ми- едно очакване и една надежда. Както съм казвала и преди, не се надявам на инвитрото (трябва да имам повече вяра, знам!), но зная 100%, че не съм готова да спра на този етап. Щях да кажа “да се предам”, но това е грешно. Да спреш да опитваш да постигнеш мечтата си по един начин не е “провал”, не е “предаване”. Понякога това е единнственото дългосрочно правилно решение.  Имаше една приказка “Когато Господ затваря врати отваря порти”. Не съм убедена, че е винаги вярна де, but I hope.